Римляни 1 – текстът | Райски Начинател

Текста – римляни 1	Коментар
¹ Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отделен за Божието благовестие,	Павел е специално отделен за определена Божия работа. Не е посто случаен човек, на когото случайно Бог да му дал задача или случайно да е тръгнал да върши дадена задача.
² което Той беше обещал отпреди чрез пророците Си в светите Писания,	„което“ се отнася до „благовестие“ от предния стих. „Той“ вероятно се отнася за Исус Христос. Тоест: „Това благовестие Исус Христос го беше обещал отпреди“. Тук Павел не говори за някакви модерни щуротии, а за нещо, което произхожда от древността. Нещо, което се оснавава на пророците, които са описани в „светите Писания“ – Стария завет.
³ за Неговия Син, който по плът се роди от потомството на Давид	Потвърждение на пророчеството че Месията ще се роди от потомството на Давид. Тук се отбелязва „по плът“, защото Исус Христос само единият родител му е човек – майка му Мария. Тук се намеква за небесния и божествения произход на Христос.
⁴ и беше обявен като Божи Син със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите – Иисус Христос, нашия Господ,	„Беше обявен със сила“ – Исус Христос не просто беше Божи син, Спасител, но и беше обявен „чрез сила“. Тази сила произхождаше от Святия Дух и възкресение от мъртвите. На друго място пише, че именно Святия Дух го е възкресил от мъртвите („И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас“ ~ Римляни 8:11).
⁵ чрез когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата всички народи в Неговото Име,	„за да покоряваме на вярата всички народи“. Това ми се стори много интересно и преди съм го пропускал, когато съм го четял. Излиза че причината това е причината за благодатта и апостолството – народите да бъдат покорени на вярата. (Тук лично аз се обърках, защото изведнъж Павел започва да говори в първо лице множествено число. А изречението от стих 1 се започва с първо лице единствено число. Най-лесното обяснение е че говори за себе си и за апостолите)
⁶ между които сте и вие, призованите на Иисус Христос;	Читателите – Римляните, към когото е насочено посланието – са плод на това покоряване на народите.
⁷ до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос!	Тук се обявява към кого е настоящото послание. Много е важно, когато четем Библията да имаме предвид, че посланието преди всичко е насочено към определена аудитория. В случая, това е писмо на апостол Павел към Римляните – към църквата в Рим, към вярващите, които са Рим. Предполагам, че става въпрос за града Рим. По принцип, в първите години на християнството църквите са били наричани според градът в който оперират и в който се намират. Днес в София имаме Няколко Баптистки църкви, Конгрешанска църква, няколко Петесятни църкви и много други различни общества и събрания на вярващи в един и същ град. Докато в онези времена църквата се е отъждествявала като „една Църква“, която има едно представителство във всеки град. Това не значи че непременно всички вярващи в Рим са се събирали на едно и също място, но означава, че всички вярващи в Рим са се отъждествявали като част на една и съща организация, на едно и също тяло Христово.
⁸ Най-напред благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.	В началото на посланието си Павел изважда на преден план нещо, с което да похвали Римската църква – че е за пример и че за нея се говори по целия свят.
⁹ Защото Бог, на когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам винаги в молитвите си,	Павел дава уверение, че пасторски се застъпва пред Бога за Римската църква. (Което пък мен ме жегва като се сетя до колко се сещам за братята и приятелите си християни, с които по някакъв начин животът ме е срещал)
¹⁰ като се моля, ако може най-после сега да успея с Божията воля да дойда при вас.	Павел все пак има желанието да се срещне на живо с хората от Римската църква.
¹¹ Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за вашето утвърждаване,	Павел иска да предаде някой духовен дар на римските християни, за да ги утвърди.
¹² тоест, за да се утеша заедно с вас, всеки чрез вярата, която е в другия – и вашата, и моята.	Този дар е израз на това, че Павел иска да се утешат взаимно с вярата, която всеки има.
¹³ И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи, но досега съм бил възпрепятстван.	Павел много пъти е искал да отиде при римските вярващи, за да има плод между тях. До сега много пъти е бил възпрепятстван.
¹⁴ Имам дълг както към гърци, така и към варвари, както към мъдри, така и към неучени.	Павел чувства своя дълг към всяка група от обществото: към гърците, които са представители на цивилизованата част от обществото, но и към варварите (което е обобщено название за „нецивилизованите“ народи Но също, като вникнем във всеки народ, Павел смята че благовестието е както за учените така и за неучените хора.
¹⁵ И така, доколкото зависи от мен, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.	Павел заявява готовност да отиде да проповядва благовестието в Рим.
¹⁶ Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.	„Защото не се срамувам от благовестието Христово“ – силно изявление, което показва че Благовестието има голямо значение. Благовестието е Божия сила за спасение. Спасение, ако го приемаме с вяра. Това спасение не зависи от това дали човек е юдеин или грък – тоест не зависи от етническата и народностната му принадлежност. Благовестието е за всички народи по целия свят. Тук нямаме юдейски шовинизъм – ако прочетем книгата за пророк Йона, ще видим, че някои евреи са имали такъв вид мислене, че да не желаят да разказват за Бога на другите народи, а един вид да си го запазят за себе си.
¹⁷ Защото в него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“	Тук се разширява и обяснява силата на Благовестието. Силата на Благовестието се оснавав върху закона че праведния ще живее чрез вяра (а не по заслуги). Това е закон, който е описан в Стария завет – Авакум 2:4: „Ето, душата му се надигна, не е права в него. А праведният чрез вярата си ще живее“.
¹⁸ Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда;	Тук изведнъж нещата стават по-негативни и по-черни. До сега посланието е като цяло положително и насърчително. Но след „праведния чрез вяра ще живее“ Павел обръща тона и започва да говори за злото, за греха, извращенията. Така е до края на главата. Каква е връзката на този стих с предходните? Защо така изведнъж се сменя тона? Моето мнение по този въпрос е че Благовестието има две страни. Ние по принцип обичаме да подчертаваме положителната страна – то е спасение и Божия сила за онези, които с вяра го приемат. Обаче забравяме че Благовестието е смърт за онези, които не го приемат или го приемат някак повърхностно. „За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот.“ ~ 2 Коринтяни 2:16 С две думи Благовестието не е „безобидно нещо“. То е едновременно сила за спасение и смъртоносно ухание. Тук трябва да се подхожда с внимание, с респект към сложността на материята и с вяра. Тук се споменават хора, които потискат истината чрез неправда. „Неправда“ не означава единствено „лъжа“. Неправда е всичко, което е против Божия морален стандарт. Всяко действие, което е в нарушение на Божия закон е неправда. Тоест, потискането на истината става чрез вършене на зло. Когато човек върши зло, той потиска истината и по този начин затъва все повече и повече в лъжата, безумието и безмислието.
¹⁹ понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.	Тук Павел казва, че хората, които вършат зло, абсолютно са наясно че вършат зло, защото Бог го е изявил. (Той не казва че „им“ го е изявил на тях, но може би се подразбира, понеже Бог го е изявил по принцип)
²⁰ Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.	Тук се пояснява точно дали на тях Бог е изявил правдата си. Оказва се, че я е изявил чрез творението си. Самият свят, който Бог е сътворил свидетелства за Бога и неговата сила.
²¹ Защото познаха Бога, но нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.	Има хора, които са познали Бога, но не искат и не го прославят като Бог. Такива хора се извращават в мъдруванията си. Тук е момента да подчертая, че човек може да е абсолютно рационален, разумен и ерудиран и в същото време да е глупак по Божиите стандарти. Защото „разум“ и „мъдрост“ освен по отношение на логика, са също и етични категории. „Безумният каза в сърцето си: Няма Бог“. Безумието не е че не знае колко е 2 + 2 или че не може да си завърже връзките на обувките. Безумието е че отрича най-основната истина – Богът, който го е създал него и целия свят. Не е лошо, даже е хубаво човек да разсъждава и мъдрува. Обаче е лошо, когато това мъдруване излезе извън пределите на Божият свят морален стандарт. Много от зверствата и беззаконията, които се извършват в този свят се правят именно от много умни, начетени и ерудирани хора. Такива са психопатите убийци, ръководителите на тоталитарни режими и изпълнителите на най-големите в историята. Тук се загатва че чрез прекаленото мъдруване, „безумното им сърце се помрачи“. Тоест, има моменти, когато прекаленото мислене не е много полезно.
²² Като се представяха за мъдри, те глупееха,	Контраст. Извратените хора се опитват да се представят за мъдри, обаче колкото повече го правят, толкова по-глупави стават.
²³ и размениха славата на нетленния Бог с образ, подобен на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на пълзящи гадини.	Мъдруването стига до момент, в който хората се отказват от нетленния Божи образ и предпочитат да се поклонят на образа на някакво творение. Тук ми идва наум препратка към Псалм 115:4-8 ⁴ Техните идоли са сребро и злато, произведение на човешки ръце. ⁵ Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; ⁶ уши имат, но не чуват; нос имат, но не миришат;( ⁷ ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; и не издават звук от гърлото си. ⁸ Онези, които ги правят, ще станат като тях – всеки, който се уповава на тях. С две думи: Който се покланя на мъртвите идоли, става и той като тях – мъртъв.
²⁴ Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, за да се опозоряват телата им между самите тях –	Излиза, че накрая на Бог му писва от техните глупости и ги оставя да си чупят главата. Когато безумните упорстват в извратеността си, накрая, като наказание, Бог ги оставя на извратенията им. Не просто „остави“ – „Бог ги предава на нечистота“. Бог активно действа те да бъдат оставени и покорени под греха и извращението.
²⁵ те, които замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин.	„Ами след като заменихте истината с лъжа, ето вашето последствие!“ Тук Павел изглежда за да се предпази от прекалено навлизане в гнусотии (или за да се подготви за следващите пасажи) изразява благословение към Бога.
²⁶ Затова Бог ги предаде на срамни страсти – защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено.	И тук се почва. Конкретно се навлиза в изобразяване на срамните неща, на които бунтовните хора са предадени от Бога. Павел говори за това, че жените са заменили естествения секс с противоестествен.
²⁷ Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслужената отплата за своята заблуда.	Но не само жените, а и мъжете са оставили това, което естествено – да правят секс със жените (си) – са започнали да правят секс с други мъже. Павел казва че по този начин те получават отплата за своята заблуда. Тоест самата хомосексуалност е наказанието на хората, които се противят на Бога и правдата, която той открива, чрез творенията.
²⁸ И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично,	Тук Павел продължава и казва същото, но с други думи – „Щом отказаха да ме познаете, предавам ви на извращения“.
²⁹ изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност;	Тук започва конкретен списък на неправда и зло: неправда – общо понятие, което включва и всички останали изброени и онези, които са пропуснати да бъдат изброени. Павел изглежда очаква аудиторията да е запозната с тези понятия и тук не ги обяснява; блудство – общо понятие за сексуална нечистота (порнография, секс без брак, секс с чужди жени или мъже(прелюбодейство), хомосексуализъм и други порочност – това е склонноста на един човек към вършене на неправда. Отново е общо понятие, което може да включва и някои от останалите; алчност – желание за повече извън някаква определена норма. Тук трябва да подчертая, че Бог не е против богатството и имота. Напротив. Обаче Бог е против начина по който придобиваме този имот и против това да уповаваме на този имот. Бог също е против нечистите мотиви, които стоят зад желанието ни за повече пари или имущество. злоба – злобата е обратното на „кроткост“ и „благост“ и „непорочност“. Това е онази сила, чрез която искаш целенасочено да навредиш на някого, независимо дали заслужава или не. „пълни със“ – следват грехове, които „ни изпълват“. Това са сили и мотиви, които ръководят нашето поведение, нашите действия и начинът по който взимаме решения завист – завист е когато се чувстваме зле, когато някой има нещо повече от нас. Завист е когато ние мразим даден човек, заради определени благословения, успехи или притежания, които Бог му дал. убийство – има хора, които никога не са убивали човек, обаче тяхното същество и ум са изпълнени с убийство. Те изразяват това отношението си, с думите си и действията си към другите хора. В Проповедта на планината Исус приравнява обидата с убийството. Ако наречеш някой глупак, ти все едно си го убил. Хора, които постоянно обиждат другите, са изпълнени с убийство в душатта си и в цялото си същество. свадливост – свадливостта е склонността на хората да се карат с другите за щяло и за нещяло. Много хора под маската на „справедливостта“ и под предтекста че „търсят правдата“ са склонни към спорове, разпри и раздори. Но има и свадливи хора, които не си слагат маска – просто са си такива. измама – измамата е търсене на начини за облагодетелстване, който включва лъжа, заблуда и целенасочено представяне на невярна информация. злонамереност – на мен „злонамереност“ много ми прилича на „злоба“. Може би разликата е че злонамереността е по-осъзната, докато някой може да е зъл просто по природа, без да го иска.
³⁰ клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,	клюкари – хора, които говорят зло за другите. Тук бих включил и хора, които говорят истина за другите с цел да навредят на името им, да подкопаят доверието в тях и друга зла умисъл. Не всяка истина за даден човек, трябва да се съобщава публично. Всеки грешник има право на покаяние. Всеки човек, който е живял нечестиво, има право да обърне живота си и да забрави за стария си живот. Но и не само. Има важни и маловажни грехове, които правим всеки ден. Не всеки от тях трябва да бъде обсъждан публично пред хората. клеветници – клеветниците са подобни на клюкарите, но са по-зли и по-целенасочено искат да навредят със своите клевети. богоненавистници – това са хора, които мразят Бога. Тоест, не са хора, които не вярват в Бога, а такива, които вярват, но не го признават за Бог. нахални – тук малко се затрудних, защото в моя личен речник „нахален“ не винаги го свързвам с нещо лошо. Ще трябва да попрочета повече. Може би има разлика между „нахален“ и „целеустремен“. Положителни значения на „нахален“, за които текста НЕ говори: смел и решителен да поискаш или да действаш самоуверен – да е уверен в себе си и да не се притеснява да се заявява инициативен – действа, без да чака покана или разрешение целенасочен – човек, който има цели и действа всеки ден по постигането им Негативни значения на „нахален“, за които вероятно текста говори: груб или безочлив – няма съобразителност за другите и в стремежа си да постигне своето, наранява хората по пътя си липса на уважение – в стремежа към целите си, се държи неуважително и пренебрежително с хората самонадеян – мисли че винаги е прав, което води до конфликти импулсивен – действа без да мисли и бута в определена посока, без да се е подготвил и без да получава резултат горделиви – надменно самоуверени хора, които се считат за по-важни или по-добри от другите. Или придават по-голямо значение на нещата, които са извършили или създали самохвалци – хора, които постоянно се хвалят за постиженията или за качествата си изобретатели на злини – всеки човек е грешен и всеки човек върши малки или по-големи грехове и злини. Обаче има хора, които целеносачоне изобретяват злини непокорни на родителите си – хора, които
³¹ безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви;	безразсъдни вероломни без естествена обич немилостиви;
³² които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.