Римляни 11 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 11	Коментар
¹ И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.	След всичко казано тотук идва логичния въпрос: „Бог отхвърлил ли е „Своя народ“? Подразбира се че „Своя народ“ е Израил. Чак тук в 11 глава Павел започва да говори за израилевото си потекло. Казва го, за да го използва ва аргументацията си.
² Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:	Не, Бог не е отхвърлил своя народ. Този народ е „предузнат“, а както говорихме в глава 8, от това че е „предузнат“ следва че е предопределен, от което следва че е опрвдан... Дава се пример с Илия, който вика къмм Бога против Израил. Илия е нещо като анти Авраам и анти Мойсей – Илия е обвинителят на Израил.
³ „Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“	„Господи, нещата са много зле. Този народ е абсолютно покварен. Само аз останах от праведните“.
⁴ Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“	„Хм, не се имай за толкова голяма работа. Имам още 7000 мъже остатък.
⁵ Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.	„По същия начин и сега има остатък от целия този юдейски народ“ – казва Павел. „Ето ме, аз съм пример“ (стих 1).
⁶ Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).	Вижте, или е по благодат или е по дела. Не може и двете. Благодатта чрез дела не е благодат.
⁷ Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес;	Но какво се случи с Израил? Ами те не получиха спасение по дела, обаче има тук един остатък, който го получи. Аз съм представител на този остатък. А останалите от Израил в момента са закоравени. (в момента на писането на писмото).
⁸ както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“	Изгледжа Бог има активно участие в тяхното закоравяване – „Бог им даде“ безчувствие и нечуващи уши.
⁹ И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,	Цитат от Псалм 69, с който не ми е много ясно каква е връзката с настоящия пасаж: ²² Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие – клопка!
¹⁰ да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“	²³ Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят!
¹¹ Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност.	„Но защо се спънаха – за да паднат ли?“ – пита Павел. Твърдо не. Те се спънаха, за да дойде спасението на езичниците. Бог използва езичниците, за да подбуди юдеите към ревност.
¹² Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще ще означава тяхното пълно възстановяване!	Логиката на Павел е наобратно на нашата логика. Той казва че щом тяхното падане довежда до богатство за света и езичниците, то значи ще доведе до много повече благословения тяхното възстановяване.
¹³ Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,	Павел е апостол на езичниците. И много е отдаден на това свое служение. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците. ~ Деяния 18:6
¹⁴ дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.	Но вътрешната му надежда е че чрез служението си към езичниците Павел ще подбуди към ревност юдеите, за да се спасят и те.
¹⁵ Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?	Продължава логиката на Павел: Ако отхвърлянето на юдеите означава примирие на Бога със света, то колко повече ще бъде приемането на юдеите!
¹⁶ А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято и ако коренът е свят, то и клоните са свети.	Юдеите са оприличени на първо тесто и на корен, от където благословенията бликат към клоните. А клоните са езичниците. За тестото не съм сигурен в аналогията.
¹⁷ Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината,	Има естествени клони (юдеи), които са били отрязани, за да бъдеш присаден ти (езичника).
¹⁸ не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб.	Но да не се въздига сърцето ти и да не бъдеш арогантен. Няма какво да злословиш срещу корена – който са юдеите. Според мен коренът са остатъка от юдеите, защото другите са отрязаните клони.
¹⁹ Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз.	Павел продължава да изобразява арогантността на някои езичници, които изглежда се хвалят че са се хванали на стъблото и че някои са били отсечени, за да им направят място на тях.
²⁰ Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой.	То е така, обаче ти недей много да високоумстваш. Стой на стъблото чрез вяра.
²¹ Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.	Бог няма да ти цепи басма :) Щом онези отсече, които бяха много по-заслужили от теб, той може да отсече и теб, ако бъдеш арогантен.
²² Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен.	У Бога има едновременно благост и строгост. Строгост се проявява към арогантните и високоумните. А към тези, които с вяра уповават на благодатта, има благост.
²³ Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново.	Падналите юдеи имат шанс – ако проявят вяра, ще бъдат отново присадени.
²⁴ Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина!	Съвсем е възможно за Бог да възстанови падналите израилеви клонки, защото на тях това им е естественото място на маслината. Той е възстановил теб, за когото това не е толкова естествено място, колко повече може да възстанови тях.
²⁵ Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците.	Тук не е моментът да бъдем арогантни и да високоумстваме. Закоравяването сполетя Израил, за да могат да се спасят вички езичници (които са предопределени да бъдат спасени).
²⁶ И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков;	Тук Павел казва че „целият“ Израил ще се спаси. Какво има предвид? Вече стотици години умират израилтяни, които не вярват в Христос. Тук се цитира пророчество за Христос – Той е избавителят от Сион. Исус Христос е който ще отвърне безбожието от Яков.
²⁷ и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“	Бог ще отнеме греховете на израилевия народ. Кога? По времето, когато Павел пише това ли или е за някакво бъдеще време?
²⁸ Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците.	Има някаква специалност и двойственост на отношенията на Бога с Израил. Те са едновременно „неприятели“, но и „възлюбени“
²⁹ Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.	Павел: Няма как това да не се случи, защото даровете от Бога са неотменими. Щом са обещани, няма как да не се случат.
³⁰ Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост,	Ето пример за Божиите дарове: Вие, езичниците в Рим, преди не бяхте покорни на Бога, но сега поради юдейското непокорство, сте придобили милост.
³¹ така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост.	Вие придобивате милост чрез тяхното непокорство, обаче те ще придобият милост, чрез вашето покорство. (Много интересни противопоставяния прави Павел – не винаги са ми логични и разбираеми)
³² Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.	Подобно изказване имаше и преди (в глава 8) – Бог остави всички в грях и непокорство, за да може да покаже милост към всички. Иначе трябваше правдата да е по дела и тогава едва ли някой щеше да се спаси.
³³ О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му!	Всичко това е толкова голямо, че умът ни не може да го побере.
³⁴ Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?	Има ли въобще човек, който да може да разбере Господния ум?
³⁵ Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“	Има ли въобще човек, който наистина е дал нещо на Бога, че Бог да му върне заема?
³⁶ Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.	Не, няма такива хора. Всичко, което сме, всичко, което имаме и въобще целите ни същества са от Него. От Него – ние произхождаме от Бога. От него взимаме силите си, от него взимаме имуществото си. Чрез Него – всеки ден ние живеем чрез Бога и само и единствено чрез Него ние въобще можем да свършим някаква работа. За Него – Бог е ултимативната цел на всичко това. Само Бог може да даде смисъла на всичко. Ние живеем за Бога.