Римляни 14 – текстът | Райски Начинател

Стих	Текстът – Римляни 14	Коментар
1	Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.	Като християнин не е най-важното да си прав. Най-важното е да обичаш ближния, както себе си.
2	Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.	В днешното общество е много разпространено да се спори за това кой какво трябва и може да яде. Едни са вегани, други са месоядни, трети спазват определен режим. Някои пък се хранят по определен начин по религиозни причини. Не е наша работа да се препираме за тези работи.
3	Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.	Всеки да се храни по какъвто начин е решил и да не осъжда другия. Това се отнася за всички – както месоядците да не осъждат веганите, така и веганите да не осъждат месоядците. С две думи, има области, в които е въпрос на вкус и мнение и не е необходимо да злоупотребяваме с Писанието, за да налагаме нашата си теза. Приемай и обичай различния, заради Бога, който го е приема и обича.
4	Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.	Хм! Ето връзка с предходната глава. Тук има йерархия. Йерархията е такава, че всеки съди спрямо областта на владеене, която Бог му е поверил. Ако имаше семейство и децата ти са още малки, там може да съдиш. Ако си управник на град, там може да съдиш. Обаче нямаш право да съдиш хора, които не са пряко под властта ти. Остави Бог да съди своите слуги, а ти си върши своята работа.
5	Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.	Освен за храната, хората обичат да се карат за разни празници. Тук в контекста предполагам от една страна спорят по-религиозните юдеи и или поюдейчени християни, които искат да спазват старозаветните празници. А от другата страна са езичниците християни, които или не познават традицията или не я смятат за важна в светлината на Христос. И Павел казва всеки да си го прави и мисли както иска. По този въпрос не е важно сте единомислени, а тук Бог дава свобода на всеки човек.
6	Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.	Защото ако някой пази даден ден, той го прави в чест на Господа, а друг, който не пази някой ден, той пак го прави в чест на Господа. И с яденето така. Важното е да имаш добра мотивация и да го правиш за Бога.
7	Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.	Никой от нас не е е тук на този свят само и единствено да задоволява своите си щения и нужди.
8	Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.	Ние сме тук за да живеем за Господ. Каквито и да сме, Господни да сме.
9	Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.	Това е причината поради която Христос умря и възкръсна – за да владее над всички хора (и живи и мъртви)
10	Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.	Няма защо да съдиш брат си. Малко вземи и се смири. Освен това не презирай брат си. Един ден всички ние ще бъдем съдени пред Христовото съдилище. Спомни си какво каза Господ Исус при Господната молитва – „ако вие не простите прегрешенията на другите и вашите прегрешения няма да се простят“.
11	Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“	Припомняне от Писанието, че всеки човек ще се преклони пред Господ.
12	И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.	Мисли за това, че ще отговаряш за себе си пред Бога.
13	Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън пред брат си.	Вместо да се съдим един друг, повече мисли как да не поставяш спънка пред брат си.
14	Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.	В този свят нищо не е от само себе си нечисто (понеже Бог е сътворил всичко чисто), обаче поради съвестта, може да възприемаме нещо като нечисто, ако съвестта ни осъжда.
15	Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.	И струва ли си да загубиш брат си поради това, което ядеш. Понеже той се е съблазнил в теб?
16	И така, не оставяйте да се хули вашето добро.	Вече споменах, че за вашето добро се говори по целия свят. Не опетнявайте доброто си име със съдене по между си.
17	Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух.	Божието царство не се заключва в яденето и пиенето. Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух.
18	Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората.	Ако служиш в правда мир и радост в Святия Дух, така си угоден на Бога и одобрен от хората.
19	И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане.	Търсете и правете това, което служи за мир и за взаимно изграждане. Не мислете само за себе си и за корема си.
20	Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън.	Не прецаквайте хубавите неща заради едното ядене. Храната е по приниц чиста, но е зло за хората, които ядат против убеждението си.
21	Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява, или отслабва).	По добре не пий алкохол и не яж неща, които брат си счита за нечисти, за да не го препънеш. (Или поне не го прави пред него)
22	Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.	Яж си у дома каквото ти се яде и недей да спъваш брат си.
23	А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.	А за тези, които ядат противно на убежденията си казвам: Недейте, защото така се осъждате. Понеже всичко, което не става чрез вяра е грях.