Римляни 2 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 2	Коментар
¹ Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.	Павел се обръща към лицемерните религиозни зилоти – онези, които постоянно сочат с пръст другите – и им казва „Ти като съдиш, себе си осъждаш, защото и ти правиш същото“
² А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.	Божият съд е срещу хората, които вършат беззакония.
³ И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?	И ти, лицемерецо, няма да се измъкнеш от съда, дори и хората да не знаят какво си извършил, Бог знае.
⁴ Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?	Легалистичните лицемерни хора по природа изразяват омраза към благодатта. Ще ги чуете да казват „Да, Бог обича грешникът, но той трябва да се покае“ или „Да, Бог прощава, но грешникът трябва да заслужи тази прошка“. Или нещо от този род. FIXME Но ключовото тук е че Божията благост те води към покаяние. Законът те води към вината (това тук точно не го пише, но е така), а благодатта / благостта те води към покаяние. Затова имаме нужда и от закона и от благодатта. Те работят заедно. Законът ни трябва, за смирение, да се стреснем от това, което вършим. След това ни трябва благодатта, за да се покаем. Моя мисъл: Ето инструмент, когато сме изпаднали в някакъв грях, от който не можем да се измъкнем. Първо се шибваме със Закона, а след това си припомняме благодатта. Редуваме двете, докато умът, душата и тялото ни не започне да откликва. Грешката, която правят хората, е че прекаляват с едното от двете. Или се самобичуват до неузнаваемсто със Закона, или прекаляват с Божията любов но без Закона тя няма толкова голяма сила.
⁵ Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,	Тук Павел продължава да говори на лицемерните религиозни хора, които отказват да приемат благодатта като средство за покорство пред Бога, но стоят твърдо и само в Закона.
⁶ който ще отплати на всекиго според делата му:	... като съответно получават заплатата си, защото Законът отплаща само отмъстително. Законът няма способността да ни новороди и да ни даде покаяние и нов живот.
⁷ вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;	Бог дава вечен живот на хората, които постоянстват в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие. Хм! Две неща. Изглежда лицемерните религиозни хора биват пропуснати тук. Хората, които разчитат на Закона, в стих 6 се казва за тях че трупат за себе си гняв за деня на гнева. Хората, които не разчитат на благодатта, не са същите хора, които тук с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие. Второто нещо е, че все пак е добро нещо да търсим слава, почест и безсмъртие. Това са добри неща и търсенето на такива неща, води до вечен живот.
⁸ и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;	За онези, които не се покоряват на истината, има гняв и негодувание. За онези, които се покоряват на неправдата. Тоест, онези, които мразят Божията благодат. Така излиза.
⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;	И ето тук се осъждат всички, които вършат зло, независимо от етническия си произход. Всеки, който престъпи Божия съвършен критерий за добро и зло, ще има „скръб и неволя“. А Божият съвършен критерий за добро и зло включва както Божия закон, така и Благовестието.
¹⁰ а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.	А всеки, който върши добро, ще бъде благословен, независимо от неговия етнически и национален произход.
¹¹ Понеже Бог не гледа на лице.	Ето тук е ключът. Понеже до сега се объркахме точно кои хора получават проклятията и кои хора получават благословенията. Не просто хората, които външно спазват Закона. Не просто хората, които външно изразяват вярност към Христос. Бог не гледа на лице – тоест, той гледа цялостната същност на човека. Бог гледа и въшното и вътрешното, което е скрито и не се вижда от обикновените хора. Бог се интересува и от външното спазване на Закона, но и от вътрешното естество на сърцето на човека. Господ съди справедливо, за разлика от хората, които се впечатляват от външни белези, но понякога и от фалшива скромност и доброта.
¹² Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –	С две думи, който е вършил грях, ще загине без значение дали е осъзнавал какво прави (защото е знаел закона) или не е осъзнавал какво прави (защото не е знаел закона)
¹³ защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;	Тук Павел пояснява, че праведни пред Бога са не онези, които знаят закона, а онези, които изпълняват закона. Тук като че има игра на думи с „праведен“ и „оправдан“. И двете са се един и същ корен и изглежда, че на гръцки също са с един и същ корен и звучат сходно.
¹⁴ понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,	Обяснение на Павел (това е цяла верига от понеже-защото, които трябва да се върна и да проследя по-внимателно FIXME) за това, че изпълнението на закона е от съществено значение за оправданието. Ето че езичниците, които нямат закон, вършат онова, което казва закона.
¹⁵ те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –	Вършейки закона, езичниците показват, че действието на закона е написано на сърцата им. Този закон действа в тях и им позволява да имат някаква връзка с Бога, дори и без да го познават отблизо.
¹⁶ в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.	Тук се споменава Денят на крайния съд, когато Христос ще съди хората и няма да ги съди само по външните белези и дела. Христос ще съди скритото и вътрешното.
¹⁷ Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,	Ето почва се. Павел атакува религиозните легалистични юдеи, които се смятат за много важни, защото се облягат на закона и хвалят Бога.
¹⁸ и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,	... и дори знаят волята на Бога и са добри в духовни разговори, защото са обучени в закона.
¹⁹ и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,	... и са уверени в себе си, смятайки че са водачи на невиждащите и осветяват пътя на другите.
²⁰ наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.	... тук Павел продължава да трупа върху религиозния легалистичен юдиен – че наставлява неразумните, учи децата и смята познанието си за закона като олицетворение на истината.
²¹ Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?	Е да, ама не. Бам! А ти също така лицемерстваш ли като казваш едно а вършиш друго?
²² Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?	Лицемерстваш ли?
²³ Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?	Лицемерстваш ли?
²⁴ Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.	Ето заради такива като тебе – лицемери – се хули Божието име сред невярващите.
²⁵ Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.	Обрязването е добър ритуал, но той те ползва само ако е обвързан с изпълнение на закона. Когато нарушаваш закона, обрязването не те ползва.
²⁶ И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?	Когато нарушаваш закона, твоето обрязване става като необразване. Ти ставаш езичник.
²⁷ И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?	Когато онзи, който не е обрязан, спазва закона и види теб, който си обрязан, но не спазваш закона, няма ли да те осъди?
²⁸ Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;	Ето разковничето. „Юдеин“ не е онзи, който външно се е обрязал и изглежда че спазва закона.
²⁹ а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.	„Юдеин“ е онзи, който вътре в сърцето си е такъв, който се покланя с Дух и истина. Юдеин не е онзи, който се впуска да се вглежда в малките грешки на другите, докато самият той е потънал в големи грехове. („Не се вглеждай в съчицата в окото на брат си...“)