Римляни 5 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 5

Коментар

¹ И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос,

И като следствие на нашето оправдание чрез вяра, ние имаме мир с Бога. Мирът с Бога ни е чрез Господ Исус Христос.

² чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава.

Чрез Господ Исус Христос ние придобиваме достъп до благодатта на Бога. Тук се споменава и че не само имаме достъп, но и „стоим“ в нея. И освен това се хвалим и се радваме за Божия слава.

³ И не само това, но се хвалим и със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

Но не е само това. Ние се хвалим и когато не ни е много на кеф. Защото знаем, че в дългосрочен план скръбта произвежда твърдост,

⁴ а твърдостта – опитност, а опитността – надежда,

твърдостта произвежда опитност, а опитността произвежда надежда

⁵ а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.

Какво значи „не посрамя“? От надеждата не ни е срам. Не се срамуваме, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който имаме.

⁶ Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните.

Христос умря за безбожните, тоест за нас, когато ние бяхме немощни и не можехме да дадем нищо.

⁷ Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия.

Едвам се намират хора, които да умрат за праведните, та камо ли някой, който да умре за безбожните. Но Христос го направи – той умря за безбожните.

⁸ Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

С това Бог доказва своята любов към нас – че Христос умря за нас, когато още бяхме грешници. Това е доказателството за любовта на Бога, защото Христо умря за нас, когато не заслужавахме. Тук не говорим за това Бог да ни даде някакво малко подаръче – например книжка за оцветяване. Тук говорим за смъртта на Бога – Исус Христос! И в това се изразява любовта на Бог Отец, че в тогава, когато не заслужавахме, ние получихме най-големия подарък възможен някога.

⁹ Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него.

FIXME – тук не разбирам какво означава „затова много повече сега“. От къде идва това че сега много повече сме оправдани? Щом има „сега“, значи има и „преди“? Сега и преди какво?

„Затова“ = „Тъй като сме оправдани чрез вяра...“

И тъй като сме оправдани чрез Неговата кръв, много повече ще се спасим от гняв чрез Него.

Сега виждам откъде идва моят проблем с разбирането на този пасаж. Някак ми звучеше граматически неправилно.

Проблемът идва от там, че за мен винаги спасението е бинарно – или го има, или го няма. В такъв бинарен контекст няма как един да има „повече спасение“ от друг. Може би е нещо за което трябва да се замисля – FIXME!

¹⁰ Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

Тук Павел представя контраст:

преди	сега
бяхме примирени с Бога още като неприятели	това означава, че сега като сме приятели избавлението ще бъде пълно. Избавлението ще бъде ТОТАЛНО!

¹¹ И не само това, но се хвалим и в Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото получихме сега това примирение.

Значи остави че избавлението ще бъде тотално, но ние се хвалим в Бога.

(Как това „да се хвалим в Бога“ е по-голямо от „тоталното избавление“?)

И в предния и в настоящия стих се акцентира начинът, по (средството, чрез) който получаваме спасението и примирението – чрез Исус Христос.

¹² Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина във всичките хора, понеже всички съгрешиха;

„Чрез един човек грехът влезе в света“ – кой е този човек?

Аз мисля че е Адам. Адам като цар на света, който Бог му беше поверил, повлиява с решенията и с действията си върху този свят. Когато Адам се разбунтува срещу Бога и яде от забранения плод, този бунт вкарва грехът и неговите последствия в света. А най-сериозното последствие на греха е смъртта. Тази смърт премина в потомството на Адам – всички хора, понеже те съгрешиха.

¹³ защото грехът беше в света и преди закона, но когато няма закон, грях не се счита;

Законът не създава греха. Грях е имало в света и преди даването на Закона. Законът обвинява. Преди да е имало закон, не се е вменявало грях (FIXME- Дали?).

¹⁴ въпреки това смъртта царува от Адам до Мойсей дори над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.

Обаче смъртта е била налична и преди да бъде даден закона. След Адам всички хора са умрели, въпреки, че не са извършили такова по сериозност престъпление. Адам е образ на Христос – „Бъдещия“.

¹⁵ Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото, ако поради прегрешението на един измряха мнозина, то много повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Иисус Христос, се изля изобилно за мнозина.

Но подаръкът в Христос е много по-голям от прегрешението.

Прегрешението: заради прегрешенето на един мнозина са измрели.

Подаръкът: Чрез един човек (Исус Христос) благодатта се изля изобилно за мнозина.

прегрешението	подаръкът
заради един човек Адам	заради един човек Исус Христо
мнозина измират	благодатта се излива изобилно

¹⁶ И дарът не е такъв, какъвто беше съдът чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от едно престъпление до осъждане, а дарът доведе от много прегрешения до оправдание.

Дарът е много по-голям от прегрешението.

прегрешението	подаръкът
един човек	един човек
съд за мнозина	много оправдания

¹⁷ Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос.

Колкото повече смъртта царува, заради човешкото прегрешение, толкова повече тези, които получават благодатта, ще царуват в живот чрез Исус Христос.

¹⁸ И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което което докарва живот.

Едно прегрешение –> осъждане,

така едно праведно дело -> докарва живот

(Тук Павел започва да се повтаря вече трети или четвърти стих поред)

¹⁹ Защото, както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Един ще станат праведни мнозината.

Паралелът е, че ако един човек чрез греха си докарва до грях мнозина, така и един човек чрез послушанието си докарва до праведност мнозина.

²⁰ А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта;

Ето обяснение на 12-14: Законът служи за усилване на греха. Има нещо магическо в това да дадеш забрана за нещо. Преди забраната, хората може дори да не си помислят за въпросното нещо. Обаче след забраната, това нещо започва да става неустоимо за тях.

Но силата на Христовия кръст е толкова голяма, че колкото повече има негативен ефект, поради закона, толкова повече благодатта се умножава.

²¹ така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.

Паралелът тук е че както грехът беше царувал и смъртта е била неговото крайно развитие, то благодатта царува и вечния живот е довеждането на благодатта до край.