Римляни 6 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 6	Коментар
¹ Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?	След всичко което Павел говори за това че колкото повече грехът се увеличава, толкова повече благодатта се увеличава, е ясно, че някои хора ще си зададат този въпрос, който Павел задава тук: Щом по-голямото количество грях увеличава благодатта, защо да не съгрешаваме повече, за да докараме още повече благодат? (Тук е ясно, че Павел се будалка с аудиторията. На хората, които са запознати с Божията правда чрез вяра и за мястото на Закона в библейския мироглед, е ясно, че няма как съзнателното вършене на грях да води до нещо добро.)
² Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем още в него?	Павел твърдо заявява: Да не бъде! Това е послание за определени хора – онези, които използват благодатта, за покривало на злите си дела. И тук Павел се възмущава: Та нали ние сме умрели за греха!?! Нас ни е гнус от него! Ние го мразим! Как тогава ще се въвличаме отново в него!?!
³ Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?	Пояснение към онези, които не знаят защо са се кръстили: Ние сме се кръстили в смъртта на Христос. Ние сме се отъждествили със смъртта на Христос. Чрез кръщението, ние сме застанали на мястото на Христос в неговата смърт.
⁴ И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.	Чрез кръщението ние сме умрели и погребани, както и Христос беже умрял и погребан. И също така, както Христос беше възкресен от мъртвите, така и ние биваме възкресени. Това възкресение се осъществява още сега в новия живот, който имаме в Негово Име.
⁵ Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);	Повторение, за затвърждаване: Както умряхме в смърт подобна на Неговата, така и ще живеем чрез възкресение подобно на Неговото.
⁶ като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.	Трябва да имаме предвид, че нашия стар човек беше разпънат както Исус беше разпънат. Това разпъване унищожи тялото на греха. Така че сега вече не робуваме на греха. Тук е добре да вметна за естеството на греха. Това не е просто някакво решение, което сме взели в един или друг момент от живота ни. Грехът е сила, която ни владее. Тя ни владее чрез плътския човек. Обаче когато се кръщаваме, ние пречупваме тялото на този плътски човек и така вече грехът не владее над нас.
⁷ Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.	Който е умрял, той е оправдан.
⁸ Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;	Същото като предния стих, но с нюанс – не просто да си умрял, трябва да си умрял с Христос. Трябва при „смъртта си“ да си се отъждествил с Христос на кръста. Който е умрял и се е отъждествил с Христос на кръста, той ще живее заедно с Него.
⁹ като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.	Тук трябва да имаме предвид, че както Христос след възкресението не е подвластен на смъртта, така и ние, които сме умрели с Него (и сме се отъждествили с Неговата смърт), така и над нас грехът няма тази смъртоносна сила (това са мои разсъждения върху текста).
¹⁰ Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.	Христос умря веднъж за винаги. Сега живее вечно.
¹¹ Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.	По същия начин и ние трябва да считаме себе си мъртви за греха и да живеем всеки ден за Бога.
¹² И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.	Връзка със стих 1: След като знаете че сте умрели за греха, нека да не царува грехът във вашето смъртно тяло.
¹³ И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.	Не се поддавайте на грях, за да не ви поробва. Напомняйте си тези истини и живейте пред Бога като оживели мъртъвци.
¹⁴ Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.	Тук се отбелязва силата на Кръста – докато бяхте под закон, грехът се умножаваше. Законът нямаше силата да ви излекува от греха. Обаче Кръстът може да ви излекува от греха. Защото силата на Кръста е много по-голяма от силата на греха.
¹⁵ Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!	Павел продължава да ни будалка с този въпрос, но бързо си отговаря. Това е противно на човешката логика, обаче благодатта преборва греха много по-силно от закона. И не, нямаме позволението да вършим грях, след като сме под благодат.
¹⁶ Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?	Ето тук Павел обяснява заробващата сила на греха. Колкото повече грях вършиш, толкова повече си роб на този грях. Но също така, колкото повече си послушен на Бога, толкова повече правдата ще изобилства в твоя живот.
¹⁷ Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,	Това е голямо тайнство. Как може хора, които са слуги на греха, да се покорят на Христос. Слава на Бога за това нещо че се случва.
¹⁸ и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.	Това тук е трудно да бъде възприето от съвременния човек. Оказва се че сме заменили едното робство с друго. От „роби на греха“, сме станали „слуги на правдата“. Тук е момента да уточним че „свободна воля“ не означава „да можеш да правиш каквото си искаш“. Свободна воля е да имаш силата и способността да вършиш правда. Е, сега след като сме станали слуги на правдата, вече имаме силата и способността да вършим правда.
¹⁹ По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.	Тук става ясно, че Павел ни говори „по човешки“. А това е вече няколко глави (след втората част на глава 1). Павел слиза до нивото на слушателя си и се опитва да го издигне над това ниво. Павел слиза до нивото на повърхностния християнин, който без да се задълбочава отхвърля закона като критерий за добро и зло и се оплита в греха. „Беззаконие“ означава „без закон“. Павел напомня, че както преди читателите му са били слуги на греха, така сега трябва да слуги на правдата. И, в контекста на всичко написано до сега, правдата е „чрез Христос“, както нееднократно се повтаря в текста.
²⁰ Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.	Тук Павел пак ни пуска по пързалката: Пак ни връща в миналото. Защо толкова бъркаш в тази рана, Павле?
²¹ Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.	Задълбава в раната: Какъв ви беше плодът, докато бяхте слуги на греха? Онези гадости, от които ви е срам, защото водят до смърт!
²² Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.	Но Павел няма дълго да ни мъчи :). Защото сега вече сме освомодени от греха (нали цяла глава за това си говорим). Плодът на това освобождение е святост, а когато святостта се развие ще даде плод вечен живот.
²³ Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.	Ето абсолютни извод от 1-6 глави: От една страна заплатата на греха е смърт, а от друга страна Божия дар е вечен живот в Царя Исус, който е наш Господ. Тук се набляга на „който е наш Господ“. Може да е важно за следващите глави.