Как се е формирал Новият завет

Въведение

Как се е формирал Новият завет? Този въпрос често поражда различни представи и спекулации.

Някои хора смятат, че книгите на Новия завет са били избрани на един църковен събор.
Други предполагат, че някаква група църковни водачи е решила кои книги да влязат в Библията и кои да бъдат изключени.
Понякога се твърди дори, че канонът е определен по политически или случайни причини.

Историческите данни показват нещо по-различно. Новият завет не е създаден на един събор и не е събран произволно. Той се е формирал постепенно. Първо са написани самите книги. После те започват да се разпространяват и да се използват в църквите. С времето става ясно кои текстове действително идват от апостолите и имат легитимен произход. Накрая църковните събори просто потвърждават онези книги, които вече са широко признати.

Този процес може да се проследи в няколко последователни стъпки:

Появаване на книгите през първия век
Разпространение и четенето им в различните църкви
Постепенно се различава кои текстове са апостолски
По-късно църковните събори потвърждават вече утвърдения канон

За да разберем как се е формирал Новият завет, трябва да разгледаме именно този процес – от написването на отделните книги до тяхното постепенно признаване от църквата.

Новият завет не е една единствена книга – това цяла библиотека от книги

Библията, всъщност не е една единствена книга. Това е цяла библиотека от книги, писани от различни автори (поне 40 на брой за цялата Библия) в продължение на хиляди години (между 2 и 4 хиляди години).

Новият завет по същия начин е библиотека от писма и книги, които са били написани през 1 век. По-точно – били са написани между 45 и 95 година Сл. Хр.

В състава на Новия завет се включват общо 27 книги, които са писма, послания и евангелия писани от апостол Павел, апостол Петър, апостол Матей, апостол Йоан, както и ученици на апостолите като Лука, Марк, а също и някои от физическите братя по майка на Исус Христос – Яков и Юда.

Процесът на формиране на Новия завет

Първият етап: Появата на книгите

За да разберем как се е формирал Новият завет, първо трябва да видим кога са се появили самите книги. Новият завет не е написан наведнъж. Той се състои от текстове, написани от различни автори през първия век.

В първите години след възкресението на Исус учението се предава основно устно. Апостолите проповядват и разказват за живота и учението на Христос. С разрастването на църквата обаче някои от апостолите, учителите и техни ученици започват да пишат писма към отделни общности:

Един от най-ранните текстове на Новия завет е Посланието на Яков, което според ранната датировка се поставя около 45 година (между 15 и 20 години след смъртта и възкресението на Исус Христос).
Малко по-късно започват да се появяват и писмата на апостол Павел. Те са писани по конкретни поводи – за да се отговори на въпроси в различни църкви, да се решат спорове или да се даде наставление на вярващите.
- Между около 48 и 57 година са написани няколко от най-ранните Павлови послания: Галатяни, 1 Солунци, 2 Солунци, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни и Римляни.
- По-късно, между около 60 и 64 година, са написани и други негови писма: Филипяни, Колосяни, Филимон, Ефесяни, 1 Тимотей, Тит и 2 Тимотей.
- Освен Павловите писма се появяват и други послания. Между около 60 и 65 година са написани 1 Петър, 2 Петър, Юда, 1 Йоан, 2 Йоан, 3 Йоан и Посланието към Евреите.
Същевременно се записват и разказите за живота на Исус. Между около 55 и 65 година са написани евангелията на Марк, Матей, Лука и Йоан, както и книгата Деяния на апостолите, която описва разпространението на християнството след възкресението на Христос.

Последната книга на Новия завет е Откровение, която според ранната датировка е написана между 65 и 68 година.

Следната схема показва приблизителната хронология на написването на книгите според ранната датировка:

Времева линия на написването на книгите от Новия завет
45	55	60	65	67
45–57 — Яков, Галатяни, 1–2 Солунци, 1–2 Коринтяни, Римляни		60–64 — Филипяни, Колосяни, Филимон, Ефесяни	63–65 — 1–2 Тимотей, Тит	60–65 — Евреи, 1–2 Петър, Юда, 1–3 Йоан
	55–65 — Марк, Матей, Лука, Йоан, Деяния
			65–68 — Откровение

Диаграмата показва, че според ранната датировка всички книги на Новия завет се появяват в рамките на сравнително кратък период – приблизително между 45 и 68 година.

Съществува и теория за по-късна датировка, при която всички книги на Новия завет са били вече налични до 95 година. Тоест, дори и ако приемем късната датировка, преди края на първи век, цялото съдържание на Новия завет вече е съществувало.

преди края на първи век, цялото съдържание на Новия завет вече е съществувало

Вторият етап: Разпространението на книгите

Веднага като тези отделни текстове започват да се появяват, те започват да се копират и да се разпространяват между различните християнски общности.

Църквите ги четат по време на събиранията си.

С времето отделните църковни общности оформят колекции или група от текстове.

Точно в този процес постепенно става ясно кои книги се приемат като авторитетни.

Тук трябва да отбележим, че Църквата през първите векове не е била централизирана институция. Църквата представлява самоуправляващи се автономни общности от хора в дадено населено място. Тези общности са общували помежду си на равнопоставен принцип. Възможно е да е имало някаква неформална йерархия на местно ниво – някоя църковна общност да се е считала за „родителска“ на друга общност, защото именно тя е участвала в създаването ѝ. Също е възможно църквата в Йерусалим да е била издигана на по-голяма почит от всички останали. Но тази йерархия е била неформална, на местно ниво и като цяло структурата на Църквата е била децентрализирана през първите 3-4 века.

на местно ниво и като цяло структурата на Църквата е била децентрализирана през първите 3-4 века

Когато хората от една от общностите са получавали писмо от някой апостол или учител, те са го преписвали и препоръчвали на други общности, на които са смятали, че ще им бъде полезно, понеже имат сходни проблеми.

Дори апостол Павел дава такова конкретно указание в писмото си до Колосяните – той заръчва това писмо да се прочете също и в църквата в Лаодикия, а писмото към църквата в Лаодикия да се прочете пред църквата в Колос.

И като прочетете това писмо помежду си, наредете да се прочете и в лаодикийската църква и по същия начин да прочетете и вие това, което е от Лаодикия.

~ Колосяни 4:16

Механизмът на разпространение е бил писмото да бъде преписвано на ръка и да бъде изпращано до съответната църковна общност.

В следствие на това с времето отделните църковни общности са започнали да събират колекции от писма, които са били използвани на поучение и наставление на отделните християни. Постепенно започнали да се формират първите християнски учения.

Възниква въпросът: Кои от тези послания са легитимни и трябва да бъдат част от богослужението на отделните църковни общности?

Пакет колекция с ръкописи, които са събрани от една църковна общност – идейна снимка генерирана с изкуствен интелект

Трети етап: Кои текстове да бъдат приети и кои – не?

Стига се до момент, в който различните църковни общности са събрали колекции от писма и послания. Възниква въпросът как отделните общности да преценяват кои текстове да запазят в колекциите си и кои – не.

Както споменахме, Църквата през първите векове е имала доста децентрализирана структура. Изборът кои послания да останат се е решавал на местно ниво – всяка църква го е решавала за себе си. Обаче отделните църковни общности са си общували едни с други и малко по малко са формирали критерии по които да преценяват легитимността на даедно писмо или послание.

Малко по малко са се формирале следните критерии:

апостолски произход – книгата трябва да е написана от апостол или близък негов ученик
съгласуваност на учението – съдържанието на съответната книга не бива да противоречи на вече установени църковни учения
широка употреба – съответната книга трябва да е широко разпространена и използвана в много църковни общности
датировка – текстът трябва да идва от времето на апостолите преди края на 1 век

Църковните събори

До 2 век повечето книги, които днес са част от канона на Новия завет, вече са широко разпространени.

Най-ранният известен списък на почти всички книги е около 170 г. – Мураториевият канон.

Тук идва ролята на църковните събори – след като вече всички текстове са били налични преди края на 1 век, след като вече отделните църковни общности са събрали колекции от текстове и след като вече на децентрализиран принцип са били оформени критериите, на които текстовете трябва да отговарят.

След 3 или 4 вековната работа, местните църковни общности вече са акумулирали сборници и колекции от текстове.

Понеже е имало известно различие между текстовете, възниква нуждата нещата да се формализират и Църквата цялостно да даде отговор на въпроса, кои от книгите трябва да останат в „църковната библиотека“.

Тук е ролята на съборите – те формализират нещо, което вече се е случило в продължение на 300-400 години.

Окончателно списъкът от 27 книги е признат през IV век на няколко църковни събора:

363 г. – Лаодикия
393 г. – Хипо
397 г. – Картаген

Това са същите 27 книги, които са в Новия завет и днес.

Забележка: Църквата не е измислила Новия завет. Тя просто е признала книгите, които вече са били написани от апостолите (или техни ученици); са широко разпространени и се използват от християните; имат легитимен произход и се предават от поколение в поколение.

Църквата и църковните събори не са тези, които са формирали и определили Новия завет. Църквата и църковните събори просто са признали книгите, които първите 300-400 години местните църковни общности са използвали и одобрявали.

Приложение 1: Критерии за приемане на дадена книга

Критериите за приемане на книга
Критерий	Какво означава
Апостолски произход	книгата трябва да е написана от апостол или негов близък ученик
Съгласуваност с учението	съдържанието трябва да съвпада с апостолското учение
Широка употреба	книгата трябва да се използва в много църкви
Ранна дата	текстът трябва да идва от времето на апостолите

Приложение 2: Книги, които не били включени и книги

Книги, които почти са били включени
Книга	Причина
Дидахе	по-скоро църковен наръчник
Пастирът на Ерм	написан твърде късно
1 Климент	авторът не е апостол
Послание на Варнава	вероятно не е написано от апостол Варнава

Приложение 3: Книги, които са отхвърлени и причината за това

Книги, които са отхвърлени
Книга	Причина
Евангелие на Тома	гностическо учение
Евангелие на Петър	легендарни елементи
Евангелие на Мария	различно богословие
Евангелие на Юда	написано много по-късно

Библия

християнство